За важните моменти в етапите на бебешкото развитие

Много са теориите, които описват човешкото развитие – от самото раждане, до късна зрялост. Всеки подход или теория вижда човека от различен ъгъл и ни помага да знаем повече за хората около нас и за самите нас. А колкото повече знаем, толкова повече умеем да управляваме живота си. Има теории, които живеят в нашето ежедневие, поведение, отношение. Заслужава си да ги познаваме. Една от тях е тази на Ериксон.

Ерик Ериксон e немски психолог и психоаналитик от еврейски произход, известен с теорията си за психосоциалното развитие на човешките същества. Живее в периода от 1902 г. до 1994 г., роден в Германия, но живее и умира в Америка.

Ерик Ериксон развива теория, според която всяко човешко същество, развивайки се преминава през няколко важни за неговото психично развитие етапи. Успешното преминаване през тях води до придобиване на умения и способности при индивидите, а неуспешното – може да доведе до регрес на умствено, сексуално, емоционално и телесно ниво в по-късен етап.

Тези етапи не са видими и не можем да сме сигурни какво точно се случва с  конкретното дете, кога започва един етап, кога свършва, какъв е резултатът. И все пак  знанието за това какво се случва с малкия човек  би подпомогнало по-лесното и успешно преминаване през важните за индивида етапи.  Така, че  вероятността да израсне като пълноценен човек да е много по-голяма.

Първата фаза касае бебешката възраст до края на първата година на детето. Тук детето се опитва да постигне способността да се доверява или напротив да няма доверие в себе си и света.

През първата една година от живота детето се опитва да  усвои една  важна предпоставка за неговата жизненост, а именно – чувството за доверие както към себе си, така и към света, в койтоживее.

Ако детето, с помощта на своята майка не успее да постигне базисното доверие в този първи етап от неговото развитие, то по всяка вероятност, растейки като възрастен ще ще развие една недоверчива гледна точка не само към света, но и към самото себе си. Често това усещане се изразява  в  силно отчуждение, понякога дори отръпване от самия себе си, липса на вяра в собствените сили.  Зависимостта  от други хора, усещането на  безпомощност, постоянната  неудовлетвореност, „гладът за стимули” могат също да бъдат прояви на непостигнатото „базисно доверие”.

В този първи етап, ключов момент е кърменето – даването на храна и взаимността между майката и детето, както удовлетворяването на нуждата от храна, така и удовлетворяване на нуждата от топлина и  усмивка. По време на кърменето между майката и детето се случва изключително въздействаща обмяна на даване и получаване. Детето се учи как да получава, това, което майката му дава, а впоследствие и как да накара някой да направи нещо вместо него. Така с помощта на „даващата” майка детето постепенно се идентифицира с нея и развива предпоставка да стане даващ човек. Доверието тук се разбира и като увереност и вяра в себе си.

Количеството доверие не зависи от количеството храна и демонстрация на любов, а от качеството на майчиното отношение. Майката трябва да отговаря на индивидуалните детски нужди на детето. Доверието, което вдъхва родителят на детето си,  идва преди всичко от увереността на самия него в себе си. Детето трябва да бъде убедено от родителите си, че това, което правят за него има смисъл, независимо дали са забрани или позволения.

 

Опитайте:

  • Да кърмете детето, важно е не количеството мляко, а близостта и отношенията, които създавате с него. Дори и да използвате адаптирано мляко, може да поставите детето на гърдите си, така че да чува сърдечния ви ритъм. Вашият допир, мирис, глас са също толкова важни, колкото и самото мляко.
  • Бъдете спокойна, докато го кърмите, отдайте се изцяло на този момент. Не правете друго, което ще ви разконцентрира.
  • Бъдете уверена. Детето има нужда да знае, че вие знаете какво правите с него.
  • Не позволявайте на „вашия авторитет- майка ви/ баща ви” да ви разколебаят. Те със сигурност ще оспорят вашите действия, ще искат да ви покажат правилния начин на възпитание. Чуйте ги, помислете дали не може да си вземете нещо полезно от техните съвети и вземете самостоятелно решение.
  • Гушкайте детето, то има нужда освен от мляко – от вашия глас, от вашата топлина. Това няма да го разглези.
  • В най-ранният етап от своето развитие, детето има нужда да бъде откликвано на неговите нужди/ за детето е важно да се откликва на нуждите му. Правете го, не го оставяйте да си развива белите дробове като плаче по 30-60 минути.

 

Този период преминава под мотото: „Аз съм това, което се надявам, че имам и давам”