Увереността и колко важна е тя

Неееее, не тичай по асфалта….ще паднеееш…

…нееее, внимаваааай, има локва…..

…нееее, не отивай там, момченцето има пръчка….да ти избоде очите ли искаш?!

… не лапай тази книжка!…кой знае кое куче я е лигавило…

…не влизай в пясъчника, дрешките ти са съвсем нови….

…ееееее, мнооого хубаво, мнооого хубаво… ти мислиш ли за мен изобщо…

(Из най- честите викове по паркове, градинки, кафенета…)

 

Как се появява увереността и защо има уверени възрастни и деца и неуверени такива…

Как се изгражда увереността…

Когато детето е малко, то започва да изучава света по своя начин със своите възможности за възприемане и начини на учене…

В началото всичко се слага в устата и сякаш вкусът е главното сетиво, дори нещата които звучат и светят минават през детската уста… да, това е изключително нехигиенично, но детето все още не може да използва друго. Есествено е, когато родителите се втурват към протегнатата детска ръка, държаща фас и веднага се вторачват и дърпат най- желания в момента обект от детето… То няма да разбере, ако му обясните, че е нечист и вие се притеснявате, по-скоро в следващия момент отново ще го потърси, за да го огледа и вероятно пъхне, ако успее в устатата…Ние не можем да спрем детето да опознава света по своя си начин. Възможно е обаче да се направи защитена среда с обекти, които детето да може да лапа свободно и които да му носят нова информация за света – да имат различен вкус, мирис, различна тактилна информация (гладки, грапави обекти, студени, топли и т.н.). Всеки родител може да се превърне в търсач на тези нови усещания, за да ги предостави на детето си и то да научи повече за света през този период от развитието си…

Ако забранявате на детето си да открива, докосва и лапа нови обекти, вие спирате достъпа му до достъпната за него информация, защото то все още не е готово да възприеме и разбере думите ви и те не му носят достатъчно информация. Колкото повече детето разширява своя опит, в случая тактилен (т.е. обвързан с докосването и вкуса), толкова по- уверено става то.

Овладяване позицията на тялото и появата на вървене, макар и нестабилно е също предизвикателен период и носи смесени чувства и за двете страни – майката и детето…Детето започва да е чувства по- уверено, да разбира, че крайниците му се подчиняват не само за да взема неща в ръцете си, но и за да достига тези, които са по- нависоко… Майката се радва от една страна, защото детето й е проходило – иска да прави нещо само, но все още не му стигат силите и се сърди…От страна на майката сякаш стои съжалението, че тя вече не е вездесъщата майка от предходния период на развитие на детето й, че не е необходима непрекъснато… Сега сякаш има доста по- неприятни задължения, като да върви наведена надолу и да придържа новопроходилия младенец… Периодът е труден, но отново е необходима безусловната подкрепа на майката, за да може детето да натрупа увереност и в ходенето, а покрай ходенето и в откриването на новите неща в света…

Отново направете по- защитен пътя на детето, но не го спирайте от вървенето, не го предпазвайте от несъществуващи или вероятни опасности, дайте му възможност да погледне света отгоре, макар и нестабилно…

Следва не лекият и непрекъснато прорязван период от думите ”Аз сам…Аз сам…”, да, това е вече вбесяващо понякога. Детето не може да се справи съвсем или ако го прави го прави безкрайно дълго особено за нашето забързано, безкомпромисно ежедневие…

Тук отново е необходимо да подкрепим крехкия едва появил се Аз на малкото дете. Можем да придържаме леко ръката му, за да покажем, как се държи лъжицата и да го оставим малко да се понамаже, като преди това сме застлали с покривка земята. Можем да го подпомогнем в качването на стръмната пързалка или да стоим отстрани, за да не падне, но все пак да го оставим да бъде само и да се справя само, защото това са първите стъпки към увереността…

Във всички тези периоди е добре детето да започне да открива своите граници и възможности, но това може да стане само ако свободно и донякъде защитено експериментира…

Поощрявайте го всеки път, когато се справи добре и не пестете хвалбите, това е нещо, което децата много ценят. Родителите за тях за са най-великите същества. Те могат да направят всичко, да отидат навсякъде, те сбъдват желания, дават ти обич и разбиране, правят те щастлив. Ако тези хора те похвалят, значи и ти си голяма работа…значи и ти можеш, значи и ти като пораснеш ще се превърнеш във велик човек.

Важно е, децата и родителите им да разбират, че ако в даден момент не се справят, не означава, че нищо не могат да правят, а просто сега не се получават нещата, че в някои сфери са по- добри, в други- не толкова, в някои дни им се отдават нещата по- добре, в други – не, че всъщност няма идеални хора, а само хора, които се стремят към идеала… Ние възрастните сякаш знаем това, по- същественото е да позволим и на децата си да го разберат.

Непрекъснато трябва да бъдем сензитивни по отношение на интересите на детето си – да ги подкрепяме и развиваме, да даваме възможност детето да се среща в живота си с максимално много неща, за да може след време информирано да избере онова, което му се отдава и го влече… Нещо, което ще прави с удоволствие, …не е задължително вие да одобрявате избора му, всеки сам си знае най- добре… Защото светът е пълен с хора, които работят без желание и задоволство от постигнатото и каква ли би могла да е самооценката им?! А има и такива, за които работата е удоволствие и ги кара да се чувстват успешни и справящи се!

И накрая за самооценката и как се формира…ами тя е сякаш е сплав от родителските оценки, които се възприемат безкритично (затова могат да бъдат опасни)и това, което се случва по- късно в живота провокира зазвучаването на онзи вътрешен праисторически глас, който ти казва „ей, голяма работа си” или напротив „ееей, пак, не се справи, видя ли?!”